Руслана Гретел или за многоточието на акта

"... един незавършен правоъгълен паралелепипед, изпълнен с дъждовна вода. След няколко часа в него щеше да бъде положено поредното човешко тяло. Само след кратко време около този водоем ще се съберат близките на починалия и ще изразяват скръбта си като обезумели животни. В скоро време същите тези хора ще вземат шепа кал и ще я метнат върху ковчега, но вместо звукът да удря капака му, той ще потъне в течността и ще образува странни концентрични кръгове. Скоро черковната камбана ще бие за последен път. Съвсем скоро гробарите биха натъпкали ковчега в проклетата яма, защото сме на Земята и Архимедовият принцип важи тук. Дъждът продължава да пада по същия начин както досега. И само след малко отново някой би бил обявен за мъртъв..."