Глобализацията като културен шок

Тактиката на терористичния модел цели да създаде излишък от реалност, който да доведе до колапс на системата. Цялото подигравателно отношение към ситуацията и насилието, мобилизирано от властите, се обръща срещу тях самите. Терористичните действия служат като деформирано отражение на собственото им насилие и представляват форма на символично насилие, което е забранено – именно това е единственото насилие, което системата не може да упражни: нейното собствено унищожение. Заради това видимата сила остава безсилна пред малката, но значима смърт на няколко души. В този контекст разпадането на глобалната система може да породи уникални явления. Тези уникалности обаче не са нито положителни, нито отрицателни; те не представляват алтернатива за световния ред и функционират в различен контекст – неподвластни са на ценностни оценки и могат както да бъдат най-доброто, така и най-лошото решение. Единствената им истинска стойност се състои в разрушаването на рамките на тоталността. Те не могат да бъдат обединени в обща историческа или концептуална дейност; те олицетворяват отчаяние спрямо всяка доминираща идея без да представляват само една опозиционна мисъл. Създават свои собствени игри с нови правила. Мога да кажа, че уникалността е свързана с невъзможността за обмен между различията.