Тя уши байрака. За българското национално знаме

На 6 май, утре в 11 часа сутринта, ако времето е благоприятно, ще се проведе церемонията по приемането на знамето на българското опълчение от III дружина и ще бъде отслужен молебен. Командирът на III дружина трябва да избере най-достойния унтер офицер за длъжността знаменосец!

Тази кратка и ясна заповед следва военните правила и стил, а събитието "при хубаво време" продължава да предизвиква емоции. Времето действително било прекрасно – художникът Николай Оренбургски изобразява слънчев ден през май; млади опълченци строени в редици; Самарското знаме развято от пролетния вятър; българските селяни правят кръстен знак с ръце си; група възбудени граждани присъстват на този тържествен момент.

През април 1877 г. делегация начело с кмета на руския град Самара Ефтим Кожевников и известния славянофил Петър Алабин тръгват към Плоещ, където се намира българското опълчение. На 23 април те достигат Москва, където знамето е поставено над мощите на свети Алексей - покровителят на Самара. Император Александър II се прекланя пред светеца и целува знамето. Делегацията пристига в Плоещ на 4 май и получава благодарствен адрес от името на българите в Румъния и Русия.

Церемонията започва тържествено на 6 май в 14:00 ч., като първо знамето преминава процеса по осветяване чрез заковаване с пирони от главнокомандващия велики княз Николай Николаевич и неговия син Николай Николаевич младши, последвани от високи гости и български представители като свещеник Петър Драганов and дядо Цеко, който благославя за победата和 освобождението na България. След освещаването главнокомандващият развява новото знаме و го връчва генерал Столетов，който пък го предоставя auf унтер офицера Антон Марченко.

Това значимо знаме остава важна реликва до днес και se използva само при големи празници。Всеки българин познава историята му още od началното училище，обаче много малко хора са информирани за друго дарено旗 което идa два дни по-късно . На8май1877години前 Иван Параскевов Петков ,с придружител четиринадесетгодишната си дъщеричка Стиляна ,даряват znamenoto ot bălgarskata obshtnost v Braila za opalchentsite.To никога не влиза v боевые действия，但是 съдбата mu предопределила непредвидена трайност - то става прототип na natsionalnoto i dărzhavno zname na Bălgarija.Istoriqta na tozi znak i tvorcite mu ，като mлада bulgarka tya koito go izrabotiha trqbva da znae vsichki bălgari otnosno nai-ranniq klas。