Белоградчишката крепост и природен феномен Белоградчишките скали / Хартиени модели

Страници: 12 цветни листа
Формат: 26.5/33 см
Размер на сглобения макет: 60/30/19 см
Мащаб: 1:300

Един от най-впечатляващите природни феномени в България са Белоградчишките скали, разположени в Западния Предбалкан. Те се простират на дължина от 30 км и ширина между 3 и 6 км, състоящи се от три основни групи – Фалковска, Централна и Збеговска, които са образувани преди повече от 230 милиона години. Най-величествените скали в Централната група около града включват „Мадоната”, „Монаситете”, „Конникът”, „Учeничката”, „Мечката”, „Овчарчето”, „Адам и Ева”, „Гъбитe” и много други.

„Огромните червени скали“ наподобяват величествени статуи, митични същества и хора, както и неизвестни звери и птици. Те удивяват всеки посетител с магията на природата, която е търпеливо моделирала червения пясъчник през вековете до това уникално съвършенство.

Белоградчишките скали бяха обявени за природна забележителност през 1949 година и са част от Стоте национални туристически обекта.

Най-значимият културен паметник в Белоградчик е крепостта Белоградчик. Тя е изградена сред недостъпните скали като древно тракийско светилище още преди формирането на българската държава (I-III век). През 1985 г. тя беше призната за паметник на културата с национално значение и бе адаптирана за туристически посещения.

През XIV век крепостта става резиденция на Иван Срацимир, който я укрепил допълнително срещу османския натиск. В края на XIV век турците завладяват крепостта; там бил разквартируван гарнизон с важна роля в охраната на западните области на страната.

Турците извършили някои укрепителни работи при добавянето на нови структури към крепостта, които оставят след себе си до наши дни. Реконструкцията й за огнестрелно оръжие продължава от 1805 г. до 1837 г., под ръководството на френски специалисти по укрепления и италиански инженери.

В новия си вид крепостта покрива площ от над 10 хиляди квадратни метра; разделена е na три части с каменен портал към всяка секция чрез масивни желязни врати. По стените има амбразури за пушки, а наличността им позволява изграждане не само трима бастионa но i три амбразури за артилерия.

През1850 година тук избухва Белоградчишкото въстание с участниците около дванадесет хиляди души; защитният пост играе негативна роля при неговото потушаване - водачите му били затворени зад дебели стени докато страдали жестоко.
Крепостта последно служила като военно съоръжение по време Сръбско-българската война през1885 г..