Апокалипсисът е дело лично. Разкази

Всичко продължава, но не за дълго. Това е най-добрият ни период от живота. Раждаме се, раждаме деца, срещаме хора и след това се разделяме. Всеки индивидуално натрупва важните въпроси относно Онзи миг. Междувременно обаче работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише безсмислици, яде три пъти на ден, притиска си пъпките, има случайни връзки наляво и надясно, купува пералня, плаче, чете приказки на децата си или проявява насилие към съпругата си; отделя въглероден диоксид и пот; шепне молитви и греши; действа разумно в моменти на глупост и обратно – постъпва необмислено при мъдри решения; скача без парашут от седмия етаж; опитва да излекува махмурлука си чрез алкохол; страхува се от дребното и пренебрегва голямото страшно; женят се за неподходящите хора; повишава температурата си или разпространява слухове и вируси; тревожат се или хленчат и забравят...

Разказите в "Апокалипсисът е дело лично", вплетени в езика на жалостивостта като мрежа от преживявания, разглеждат универсалния натиск на ежедневието върху човека (например в диптиха “Дъждовният есенен ден”). В този контекст Фенерски успява да достигне впечатляваща стилистична форма - без ненужна поучителност или крайни контрасти между образите. Темата тук е разминаването между хората – онова разстояние помежду им , което не произлиза нито от нечия вина нито от съдбоносна причина. И все пак това разминаване изглежда едновременно основополагающо както първичното начало." - Борис Минков