Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II

Верините бивалици представляват обикновени, но същевременно уникални моменти от детството и юношеството на всяко дете. Те са изпълнени с лични преживявания и емоции, които придават неповторимост на спомените от този период. От ранна възраст Вера помни как седяла върху зелената възглавница в малкия кабинет на баща си – професор историк (където единствено палели през зимата) и наблюдавала домашните му пантофи. С любопитство се чудела каква работа има той и с детска директност го укорила: “Татко Петко, ти само четеш, пишеш и пушиш.” (Всъщност, баща й често читал дори по време на хранене или докато разхожда). По-късно тя със самокритичен поглед осъзнава заниманията му, тъй като сама преминава през същото - да изкарва прехраната си чрез четене, писане и пушене в продължение на десетилетия.

Цанко Живков отбелязва "Смешно, ама не весело" в началото на "Бивалици, част 2". Чрез своя характерен прозрачен стил книгата анализира социалната структура (може би даже я нарязва), за да подчертае ужасяващите последици от комунистическата социална инженерия. Вера Мутафчиева търси остатъците от човечността сред различни ситуации и образи на добри хора; посредством дискретни коментари насочва вниманието към добродетелното поведение. Но след това добавя скромно забележки относно случайности с положителен ефект. Тя говори за „тесния улей на живота“, описвайки тежките спектакли по унижаването на интелектуалния принос на нейния баща – нещо което я принуждава да мълчи за собственото си оцеляване; акцентира върху липсата на самоуважение у българина и цитира любимия Софроний точно там – тези пасажи трябва да бъдат прочетени.

Личният живот е представен както в интимната сфера (разрушена), така и в професионалната (успешна) област - важно е те да бъдат проучвани задълбочено. "Работният ми живот", казва Вера Мутафчиева гордо; важността му заслужава внимание. Темата за трудното зачеване без любов предизвикателствата при даването живот във времена лишения е особено значима; именно тук достига кулминацията - проследете физиологичния подход внимателно... Това определено заслужава изучаване.

Ани Илков