Секс престъпления: От Ренесанса до Просвещението

От дълбока древност различни общества, религиозни течения и индивидуалности се опитват да регулират сексуалните отношения между хората. Ренесансът представлява разрив с тази традиция, но новооткритата любов към човешкото тяло и форми бързо попада под натиска на религиозния и социален консерватизъм по време на Реформацията. Догмите на реформаторите, които налагат строг контрол върху тялото и съзнанието, се оказват твърде тежки за Европа, изморена от войни и бунтове. Либералната епоха на Просвещението поставя под въпрос не само авторитарните власти и религиозния фанатизъм, но също така утвърдения обществен морал относно сексуалността. Възходящият момент в този процес настъпва през 1798 г., когато във Франция се декриминализират сексуалните връзки между мъжете. В книгата си “СЕКС ПРЕСТЪПЛЕНИЯ” културологът Уилям Нафи изследва широкия спектър от сексуални отношения и свързаните с тях наказания – от съдебни дела до екзекуции. Той анализира различните категории сексуални връзки: криминални, но "естествени" (като прелюбодеяние, двуженство, непозволени полови актове, изнасилване и проституция), както и тези които са криминални и "неестествени" (мастурбация, кръвосмешение, детско насилие και содомия) а също така онези определяни като "нечовешки или неестествени" (секс с животни или секс с Дявола). Уилям Нафи акцентира на напредничавите разбирания за секса в миналото чрез анализиране на обществени нагласи значително отличаващи се от нашето време.