Български вълшебни сакрални приказки

В своята книга Спас Мавров извършва колобърски анализ на сакралните корени в редица приказки, включително „Снежанка и седемте джуджета”, „Спящата красавица”, "Ян Бибиян", "Златното момиче" и други. Приказките представляват основен инструмент в българската колобърска традиция за предаване на нейни тайни по екзотеричен начин – достъпен за обикновените хора, докато езотеричното (скритото) знание е предавано единствено от посветени на другите посветени. Фолклорният сакрален разказ служи като разширена кодова информация относно живота, която функционира на подсъзнателно ниво у човека. Тъй като българите (душите им) произхождат от съзвездието “Еднорог” и са представители на Централното слънце (Танг-Ра), те вече притежават посветено съзнание – служители и учители на нееволюиралите души от различните планетарни системи във Вселената. Поради това използват метода Приказка за кодифициране на информация, която достига до ума чрез подсъзнанието, позволявайки му да си припомня познатото знание.