Обсебване

– Наистина ли го искаш?
– Разбира се! Но всичко зависи само от теб, за да стане реалност.
– От мен?!… Шегуваш ли се сега?
– Нямам намерение да се шегувам…
– Ако беше така, досега вече щеше да си моя. Направих какво ли не, за да те спечеля.
– Значи някъде си сгрешил.
– Това е абсурд?!… Дори ако бях направил грешка, ти наистина би ми простила и щеше всичко да бъде наред. А какво имаме сега? – нищо!...
– Логиката сочи това, но има и друго обяснение, което почти отменя значението му – положеното усилие.
…
– Тогава защо твоето име е СВОБОДА?
– Как мислиш самият ти?
– Изцяло съм объркан.
– Защото, за да ме притежаваш и радваш свободно, трябва самият ти да нямаш стремежи или воля в себе си. Само тогава мога истински да бъда удовлетворена и чувствам любовта към себе си. Всички са действали по този начин, за да постигнат щастие. Ясна ли съм?