Синът човешки

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в Москва. На 1 юни 1958 г. става дякон, а две години по-късно е ръкоположен за свещеник. Паралелно с енорийската си дейност завършва задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия.

Протодякон Александър Мен започва да пише още през ранните години на 50-те. Неговите значими произведения включват: "В търсене на Пътя", "Истината и Живота" - история на религиите в седем тома, "Как да четем Библията" и речник по библиология. С многобройните си книги и статии, както и с изключителния си дар за проповядване, отец Ал. Мен успява да привлече хиляди хора към Христос по време на жестокия атеизъм в страната. Tragичното му убийство настъпва на 9 септември 1990 г., неделя, когато е нападнат с брадва по пътя към църквата.

Според него Христос не проявява крайна екзалтация или фанатизъм, характерни за много основатели на религии; вместо това една от основните черти на Неговия характер е спокойното благоразумие. Когато говори за необичайни теми или призовава към смели действия, той го прави без фалшив патос и естествено общува с хората около кладенеца или масата; същевременно има силата да произнесе шокиращи думи като: "Аз съм хлябът на живота". Той обсъжда трудности и борба, но винаги носи светлина навсякъде около себе си, преобразявайки живота.

Писателите често не могат да изградят убедителен образ на герой без да подчертаят неговите недостатъци; Евангелистите обаче са изключение не защото са ненадминати оратори, а защото представят уникална Личност./Александър Мен/