Евреите в българската градска култура

Според Сенека, малцина са тези, които всъщност живеят в робство, докато мнозина се привързват към него. Българите и евреите имат обща историческа съдба, която включва период на осъзнаване, че свободата е единственото истинско състояние за творческия дух. XVIII и XIX век представляват времето на Българското възраждане – етап на изграждане на ново историческо самосъзнание и национална идентичност. Вечните ценности като език, история, традиции и религия започват да се интерпретират в контекста на европейските културни постижения. Значителен принос в интеграцията на българския народ с европейската цивилизация дават евреите от сефарадската миграция през 1492 г., които установяват корени по българските земи. Те носят със себе си богата култура и духовна сила и стават пример за българите в стремежа им към подобряване качеството на живота.

Настоящата книга акцентира върху влиянието на евреите при формирането и развитието на градската култура по време на възраждането - архитектурата както за жилища, така и за храмове; организацията и естетиката в ежедневието; новаторските образователни инициативи. Авторите разглеждат ритуалите и свързаните с тях предмети чрез призмата на дългогодишната художествена традиция сред евреите. Изследването проследява произхода им и анализира символиката зад използваните изразни средства във връзка с религиозните обекти. Разнообразният подход у авторите цели да открие органичното единство относно значението от присъствието на евреи по българските територии. Силно се налага необходимостта от проучване как те са били част от общобалканските исторически процеси благодарение на многобройните взаимовлияния между българската και еврейската култура.

Книгата не само запълва една неизследвана ниша в нашата научна литература, но също така провокира размисли у специалисти историци, експерти по еврейска история или изкуства. Тя ни предизвиква да помислим: Дали можем да живеем заедно в разбирателство? Постигнали ли сме прозрение относно важността от уважение към различията? Запазваме ли паметниците от материалната култура оставени ни от предците – послания за добродетелност, честност и красота – въпросът остава актуален навремете до третото хилядолетие.