Улици и кораби. Gm

„Улици и кораби. Gm“ представлява своеобразно продължение на „Спомени за вода. Dm“, където умираше едно крайдунавско село, а тук загива един крайдунавски град. Много от персонажите са познати, те отново обитават втората половина на двадесети век и началото на двадесет и първи.

Те живеят, обичат и умират покрай същата величествена река, но всичко е променено.

Книгата „Улици и кораби. Gm“ е разположена в урбанистична среда – голям град с атласи и горгони под балконите, където звучи музиката на Бах и Шостакович. Наративът се развива бавно, но героите са по-активни, тъй като времето в града минава по-бързо.

Поради факта че чудесата тук са значително по-малко, персонажите ритуализират детайлите от ежедневието си. По този начин задоволяват естествената човешка нужда от митология. Образът на времето тихо резонира в периферията на незабележими събития и наподобява литературен пасион в сол-минор.

В тази творба липсват диалози; причината остава същата – да не се имитира реалността.