Епоха на революции Т.3 от История на англоезичните народи

Третата част от произведението на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", озаглавена „Епоха на революции”, ще ви запознае с времето, изпълнено с революции и техния дълбок отпечатък върху историята.

В този том, написан по време на Втората световна война, се разкриват нагласите и вижданията на един от най-забележителните английски лидери в един от най-съществените периоди в съвременната история. В него е разгледан интервалът между 1688 и 1815 година, когато човечеството е подложено на огромното влияние на три важни революции. Те избухват за около сто години и водят до конфликти между Великобритания и Франция. Английската революция през 1688 г. прогонва последния католически монарх от британските острови, поставяйки страната в остро противопоставяне с великия френски крал Луи XIV. Американската революция през 1775 г. разделя англоговорящото общество на две различни направления – въпреки различията си те остават свързани чрез общ език, традиции и законодателство. През 1789 г., след насилие, което само може да бъде сравнено с болшевишката революция от 1917 г., Франция обявява пред Европа принципите за равенство, свобода и права на човека. Под влиянието на тези политически промени започват да възникват новини научни открития и производствени иновации – основополагащи за Индустриалната епоха, която продължава до днес. Религиозните конфликти от Реформацията постепенно стихват... Остарелите концепции за религиозна унификация в Европа ustъпват място към национални стремежи, където религията играе все по-малка роля.

„Много малко историци като Чърчил притежават стил едновременно изискан и мощен - класически и романтичен; педантичен но живописен; толерантен но леко саркастичен; чувствителен към трагедията у хората без уважение към онези които не следват добродетелността.”
– „НЮ ЙОРК ТАЙМС”

„Историята ще бъде добра към мен защото имам намерение сам да я напиша.”
– Сър Уинстън Чърчил