Аз още броя дните

Романът, отличен с наградата "Ръкописът" на БНТ.

Вечерта през май 1993 г. е топла. Обсадата на Сараево продължава вече година и краят й не се вижда, както и този на братоубийствената война между предишните съюзници в Югославия. В кухнята си две млади двойки – Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка – остават потопени в тишина. Любовта им успява да устои сред хаоса и разрушенията на обсадения град. Те знаят, че скоро ще настъпи поредното кратко затишие от около половин час, когато снайперистите ще спрат огъня. Загледани в часовника, решават да избягат – или към свободата… или към смъртта.

Две десетилетия по-късно българин тръгва за Сараево с намерение да се срещне със сръбския преводач на произведението си. Скоро двамата попадат в заведение и постепенно разговорът преминава върху теми свързани с войната. С напредването на времето празните бутилки на масата стават все повече, а дълго забравени тайни започват да излизат наяве.

Две нощи. Четири съдби. Всички те водят до най-важните въпроси:

Кой започна тази война? И кой извлече полза от нея?

Смятах, че познавам всичко относно трагедията на младите хора известни като „Сараевските Ромео и Жулиета". Този роман ми показа ясно колко грешах... А финалът? Шокиращият финал!
Христо Карастоянов

Георги Бърдаров е ангажиран автор с дълбочината си!
„Аз още броя дните“ предлага урок по география чрез човечността.
Захари Карабашлиев

Мостовете са изградени за свързване между хората; обаче този мост разделя живота от смъртта. Рукописът "Аз още броя дните" е истинско бижу сред стотици други творби; даже в първоначалния си вид обещаваше да бъде великолепен роман, а след редакцията му той се превръща в шедьовър без аналог от последното десетилетие.
Христо Блажев

„Аз още броя дните“ разказва история за любов и война - представителство за най-доброто и най-лошото у човека. Балканите раждат подобни истории - сладки като меда и остри като ракия; благодарим на писатели като Георги Бърдаров за тяхното разказване.
Милена Ташева