Утрото на магьосниците

Книгата е необичайна и предлага уникален поглед към моменти от човешката история. Тя е резултат на съвместната работа на двама интелектуалци, които имат неутолим глад за знания. Луи Повел, роден в Париж през 1920 г., основава след Втората световна война известната организация „Работа и култура“ с влиятелни фигури като Жан Луи Баро, Жан Вилар и Андре Базен. Той дълго време ръководи интелектуалния всекидневник „Комба“ и развива близки отношения с Албер Камю; заедно с него и Олдъс Хъксли издават политически памфлет. През младостта си той се вдъхновява от индуизма, а по-късно – от западния ментор Гурджиев. След напускането на последния започва продуктивно партньорство с Жак Бержие - личност със значимо влияние: герой от френската съпротива, химик с познания относно немските научни разработки по време на войната, притежаващ секретно досие и впечатляваща памет. Бержие има контакти със съвременни тайни общества наследници на розенкройцерите.

Публикувана през 1968 година, книгата представлява своеобразен микс между историография и мистицизъм; авторите я определят като фантастичен реализъм благодарение на синтеза между действителните исторически факти и невидимите духовни влияния зад тях. Мирча Елиаде описва „Утрото на магьосниците“ като интересна комбинация от популярна наука, окултизъм, астрология, научна фантастика и спиритистки техники; тя обаче съдържа още много повече – опити да разкрие тайните за живота ни във Вселената, както и теми свързани с Втората световна война или страстта на Хитлер към астрологията.

Излизането й в България става със значително закъснение което прави част от концепциите остарели или демодирани; въпреки това книгата остава едно завладяващо пътешествие в света на фантастичното — търсенето му предполага наличие на сложности под повърхността.”