История Славянобългарска. Зографска чернова от 1762 г.

„История славянобългарска“ играе ключова роля за българите и тяхната идентичност. В тази значима творба усещаме дълбоката страст и искреност на родолюбивото чувство на Паисий. Неговият труд е искрата, която възпламенява Българското възраждане, силен призив към гордост от нашето минало и страстно зовене за свобода, която народът ни очаква от векове.

В настоящото издание текстът на „История славянобългарска“ е адаптиран до съвременния книжовен български език, основавайки се на Зографския ръкопис, публикуван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., както и на преводите от старобългарски направени от акад. Петър Динеков през 1963 г. и проф. Божидар Райков през 1972 г. Черновата версия, написана с ръката на Паисий Хилендарски, се съхранява в манастира „Св. Георги“ в Света гора и беше открита през 1902 г. от фолклориста Антон Попстоилов (1869 – 1928) сред славянските ръкописи в библиотеката му.