Свидетели на свечеряването

Рада Александрова е родена през 1943 година в Свиленград. Завършва гимназия в своя роден град, а по-късно и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професионалният й път включва работа като учител, библиотекар и журналист в Българското национално радио и във вестник "Студентска трибуна", а дълги години е редактор на отдела за поезия в списание "Пламък". След политическите промени става директор на Издателство "Иван Вазов" и работи в администрацията на Министерството на отбраната.

Александрова е автор на множество стихосбирки, сред които: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985), "Сега разбирам" (1987) и много други до 2020 година.

Тя също така публикува детската книжка „За Айя и други разкази“ през 1980 г., както романи като „Всяка вечер е петък“ от 2001 г. и „Другия“ от 2010 г. Нейни пиеси са: “Полегати дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988) и още няколко заглавия до 2006 г. Стихотворенията й са превеждани на различни езици, включително руски, чешки, английски, френски и испански.

Според Марин Бодаков, Рада вижда изкуството като средство за свързване с другите хора чрез внимание, състрадание и любов; нейната поезия представя любовта като форма на саморазбиране или тържество над живота. Екатерина Йосифова подчертава уникалността й да улавя всяка промяна вътре у себе си с искреност – което позволява да се достигне до чисти образи дори насред хаоса; такъв подход към съвременната поезия остава единствено присъщ за Рада Александрова.