Дойран. Разкази

Трите войни, които България води в началото на 20-ти век, оказват значително влияние върху творческите произведения на българските автори от този период. Освен множество спомени, есета и научни изследвания, публикувани след конфликтите, темата за войната е основна или второстепенна в много художествени творби. В тях българските писатели предават своето възприятие за събитията от двете Балкански войни и Първата световна война, както и техните последици и отражение върху народа.

Такъв е замисълът на белетриста и запасен офицер Кирил Искров. Като участник в бойните действия той пресъздава атмосферата на военните години в България чрез кратки художествени разкази. За заглавие на своя сборник избира една от най-известните български военни легенди - „Дойран“. Неговите истории не се ограничават само до описания на фронтовите сражения или периода на самите войни; те обхващат случки както преди тях, така и след края им. Героите са представителии както военослужещи, така и обикновени хора от тила. В тези разкази присъства цялото разнообразие на войната - героичното срещу трагичното, благородното срещу уродливото.

След повече от столетие от тези събития и живеейки вече в мирно време, имаме шанса да опознаем различните аспекти и проявления на войната благодарение на тези разкази.