Beatriz Milhazes

Бразилската художничка Беатрис Милазес съчетава две напълно различни перспективи в своите ярки произведения. Нейните абстрактни композиции, които могат да бъдат поставени редом с творбите на модернистичните майстори като Анри Матис и Бриджит Райли, са наситени с цветовете и светлината на родината ѝ. Картините ѝ изобилстват от символи на ежедневния живот в Бразилия, вдъхновявайки се от карнавала, традиционното занаятчийство и мотиви от барока до поп културата – всичко това е организирано в живописен визуален ритъм. Цветната атмосфера носи неустоимо екзотично очарование, но подобно на творбите на Пол Гоген, откриваме един счупен рай, където по-тъмни и меланхолични тонове резонират както в обещанията за тропически живот, така и във възможностите на модернистичната абстракция.

В стремежа си към този баланс, Милазес разработва специална техника за трансфер в края на осемдесетте години. Тя рисува мотивите си върху пластмасови листове, залепва ги за платното и оставя да изсъхнат; след това сваля пластмасата така че боята остава върху платното. Този метод позволява на художничката да натрупа слоеве един върху друг и да постигне иридесценция между сияйна аура и блещукаща меланхолия. След пробива си през началото на деветдесетте години Милазес разширява обхвата на работата си до други медии - произвежда ситописи, колажи от опаковки шоколадови изделия и сладкарски храни, скулптури като огромни мобили от карнавални декорации; реализира проекти специфични за места с преобразуване фасади на сгради в витражи; експериментира със собственото тяло и ритъм съвместно с балетния ансамбъл сестра ѝ Марсия.

Тази актуализирана версия включва произведения направени дори през 2020 г., разглеждайки всички креативни фази на художничката – от началото до настоящето – чрез над 300 нейни творби. Книжният проект е реализиран в тясно сътрудничество с артистката при избора на изображенията и специално проектираните страници между главите. Включена е беседа с редактора Ханс Вернер Холцварт, където авторът разказва за методологията си работа и обсъжда идеите зад художественото й творчество. Завършекът идва със статия по историята изкуството написана от Дейвид Ебони; поетичен речник съдържащ ключовете мотиви у Милазес подготвен от Адриано Педроса; както биография обновена детайлно описана лично от Луиза Интерленги – което допълнително обогатява цялостната работа.