Червената книга (Liber Novus). Текстът

"Червената книга" (Liber Novus) на швейцарския психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, представлява непубликуван труд по време на живота му. Това е личен дневник с ръчно написани и илюстрирани сънища и видения, които той преживява между 1913 и 1929 година. Книгата е оформена като средновековен манускрипт, замислен да служи като храм за душата чрез образи и думи.

Първоначално издадена през 2009 г. на немски и английски език, "Червената книга" е резултат от дълготраен психологически експеримент. Подобно на древногръцките герои Одисей и Орфей, Юнг предприема рисковано пътешествие в дълбините на колективното несъзнавано. Той отдава всичко – тялото си, душата си, ума си – в името на архетипите от невидимия свят, който формира човешката природа. Въпреки че вече се радва на признание в обществото, той се впуска в това изследване с надеждата да възстанови изгубената си душа.

По време на своето мистично пътешествие Юнг среща различни символични фигури от несъзнаваното – старозаветния пророк Илия, принцесата Саломе, героя Зигфрид от нибелунгската сага и много други митологични персонажи. Водещият архетип Филемон го насочва към разговор със собствената му душа; тя приема формите както на змията така и на птица. Тук той получава седем наставления относно предвечността Бог вътре в него - повелителя над гностическата Плерома.

Сблъсъкът с несъзнаваното във "Червената книга" става основният материал (materia prima), чийто трансформиращ процес води до развитие ключови идеи за работата му след това – концепцията за единението (mysterium coniunctionis).

Според Юнг "Liber Novus", описвайки този сблъсък, е главният източник за всички негови последвали идеи. Държана в тайна до девета година от XXI век книгата има уникален статут в историята след печатната революция благодарение влиянието й още преди публикуването.

Десет години след разкритие й българските читатели вече могат да я притежават."

Пламен Хаджийски