Възрастта при социализма: поколения в семейството и обществото

В противоречие с хронологичната последователност, книгата започва с темата за старостта. Необходимото разглеждане тук е свързано не толкова с индивидуалните съдби на хората, а по-скоро с "жизнения път" на самия режим. За новия строй, остаряването представлява отклонение от миналото, което той се опитва да остави зад себе си; затова то трябва да бъде изолирано и скрито или поне незабелязвано от институционалния поглед, насочен към бъдещето. С напредването на времето и остаряването на режима – но не и на неговата утопична визия – старостта следва да бъде преодоляна или дори трансформирана. В крайна сметка "младежкият" революционен дух тихо отстъпва пред консерватизма и стремежа за контрол над младостта в установени рамки.