Възхвала на Ханс Аспергер

„Това е несъмнено един от най-искрените и болезнени (но същевременно оптимистични), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Изразявам го без никакво преувеличение или патос. В основата на историята стои семейството на Златко Енев – писател и издател, който живее в Берлин от години насам и е баща на две деца, едното от които има аутизъм. Липсва типичното героично звучене; вместо това няма отчаяние или самосъжаление заради трудностите. Присъстват любовта, топлотата, размисълът, познанието, откритостта и благородството. Има надежда, смирение и приемане. Грешките са признати с ясна осъзнатост и изразяване не с цел да предизвикват съчувствие или драматизъм, а за да вдъхновят кураж у хората със сходен опит… Стилът е блестящ; уменията му като писател правят разказа увлекателен и завладяващ... Но това не е само история за аутизма – тя разглежда теми като любовта, самоакцептацията, приемането на другите хора, семейството, узряването във взаимността между хората както и свободата.”