Дървената народна къща (трето преработено и допълнено издание)

Научните изследвания и публикации, свързани с архитектурното наследство на България, винаги са представлявали предизвикателство както за специалистите, така и за интереса на широката общественост. В съвременния контекст българското общество проявява значителен интерес към националната си история. Отделят се усилия за изучаване и опознаване на миналото.

Дървената народна къща, която доскоро оставаше встрани от научните анализи, е важен източник не само за разбирането на нашата древна история и архитектура, но също така предоставя информация относно начина на живот, културата и художествените традиции на българския народ. Често дървените къщи могат да бъдат объркани с тези от дървено-паянтова конструкция. Поради това е необходимо предварително да уточним какво точно означава терминът „дървена къща“. В настоящото проучване се акцентира върху къщите, при които жилищната част е изградена единствено от дърво — подовете, стените и таваните са направени от дървени греди и дъски. Когато такъв тип строителство достига до два етажа, основните части или цялото приземие могат да бъдат изградени от камък; обаче горният етаж – включващ спални помещения и кухни – остава напълно дървен. Ако има жилищни стаи в приземието, те също следват подобна структура - вътрешността им често се обшива с шинди.

До момента проучванията относно дървената къща са били осъществявани в рамките на общия историко-архитектурен контекст или по регионални типологични групи. Опитът да бъде разгледана като самостоятелна категория показва положителни резултати. Методологията при изследването й в различни планински райони открива специфични черти характерни за региона; едновременно с това се оформят белезите на общата характеристика между отделните примери.

Запазените образци дават възможност за извеждане на заключения относно най-древните форми на българските домове а също така тяхното историческо развитие и географско разпространение.

Систематизацията на наличните примери доведе до разработването на териториална, типологична система по отношение разпространението им у нас; а изучаването във връзка с пространствения ред от простота към сложност допринася още повече към систематизирането по линия историческото развитие.

В анализа върху типовете къщи акцентът пада върху архитектурно-художествените принципи зад формообразуването им , интерьорния дизайн особено при първоначалната форма със своето високо ниво естетика чрез резба . Дървената народна къща представлява уникален аспект от българската културна идентичност; тя наследява традициите старинните заселници у нас преминавайки през прогресивен път спрямо развитието си докато достигне завидното ниво детайлност което я поставя сред значимост историизация през Революционния период .