Нейният истински живот

Спомени, спомени... толкова разнообразни и изпълнени с емоции - радост и страдание, любов и отхвърляне; всичко онова, което един живот може да предложи. Но все пак те бяха нейни! Тя осъзнаваше, че трябва да ги освободи от изморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката си в търсене на свобода. В дълбините на сърцето си усещаше, че моментът за това най-накрая е дошъл...

В един студен ден през януари Виктория намери цялата смелост в себе си. Седна пред белия лист хартия и започна да пише първото изречение от своята история: „Младата жена стоеше до прозореца с празен поглед към зелените дървета в градинката пред болницата"...