Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен –
не успява да прикрие срама на оголеното лято,
което нахално стъпва в салоните на есента и зимата.
Тук реките не познават зимния сън –
задушливият дъх от раните, изчистени през нощта,
се носи към контейнерите на морето.
И аз се закачих за миглите
на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс
и се възнесох до бялата брада на облаците –
а птиците, родени от моя небесен смях,
разпериха прозрачните си крила над Темза.
Питате защо избягах
от своето топло ъгълче самота –
за да намеря уютно местенце
в островната тишина,
където да укрия болките от спомените си.

***

Бели облаци пълзят
над зеленото лято край Кроули –
стада без овчари,
без кучета-вълкодави (вълците вече са напуснали страната,
за да избегнат скуката…).
Тук никой не очаква слънцето
да слезе близо до хребета,
за да звънне медният звук на стадата,
спускащи се от планината.
Никой тук не е усещал властта
на гордия поглед на овчарските кучета.
Все по-често сънувам старите дъбове,
под които селското стадо почива през обедния час,
а аз, седнал с цигара в ръка,
разговарям с горските птици...