Български правни метаморфози

Текстът се появява в резултат на две основни причини. Първата е актуалното състояние на правния ред в България, а втората касае доминиращите тълкувания относно характера и причините за това положение. Лесно може да се забележи, че така нареченият правен характер на българското общество подлежи поне на дискусия, тъй като преобладаващите социални реалности предлагат образ, коренно различен от този, който би следвало да бъде при условие законът да играе роля основен регулатор в живота ни. Дълго време този проблем не бе осъзнаван напълно; когато обаче стана очевиден по драматичен и жесток начин, започнаха да се предоставят разнообразни обяснения за ситуацията с закона и правото у нас.

Обикновено тези интерпретации идват от заинтересовани представители на юридическата общност или свързани политически и икономически кръгове. Вследствие на това анализите често са сведени до технически недостатъци или индивидуални пропуски вместо да бъдат разглеждани като широк социален въпрос. Считам тези възприятия не само за погрешни, но и целево неправилни. Първата стъпка към игнориране решаването на един социален проблем е неговото неправилно дефиниране – което не е случайно.

С настоящия текст се опитвам скромно да предложа алтернативна обяснителна рамка за текущото състояние на "закона" у нас, вдъхновена от логиката и трансформациите на нашето социално и историческо развитие през новата епоха.

Гражданската ми надежда като човек е, че откритият и квалифициран диалог относно социалните проблеми у нас най-накрая ще доведе до конструктивни обществени действия – разбира се, ако има условия за такова развитие. Както отбелязва Емил Дюркейм – един от основоположниците на социологията: „Единственият начин да демонстрираш движение е чрез действие.“

Професор д-р Иво Ангелов Христов е роден през 1966 г. в Киев. Завършил право магистратура и докторска степен по социология на правото във Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). Той e доцент по приложна и институционална социология във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2009) и професор от 2016 г.

Автор e на четири монографии както и множество научни публикации; бил e депутат в 44-то Народно събрание.