Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички книги, които можете да видите на тези страници, са открити в две малки частни библиотеки – едната в Кърджали, а другата в Асеновград. Въпреки че тиражите им са значителни, произведенията от третата четвърт на XX век, типични за това време, постепенно изчезват от нашите книжни рафтове. Ръкописно написаните заглавия и съпътстващите ги илюстрации представляват безценна културна стойност. Те са неразривна част от националното ни наследство и демонстрират уникален български стил на кирилско писане. Макар да не претендираме за пълнота, подбраната колекция от корици, суперобложки, гръбчета и титули в тази книга е истинска находка за дизайнерите и редакторите.

— Райчо Станев

Наредени или може би не.

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-привлекателно - подредени един до друг.

Някой преди теб е запълвал тези рафтове с книги.

В миналото подобна колекция се показваше с гордост. Споделяше се сякаш случайно във времена без Ютюб и Нетфликс или дори без целодневна телевизия.

Дали някой все още оценява тази красота?... Какво всъщност ни носи тя?

Тя е здрава основа – стара сила, на която можеш да разчиташ.

Предоставя ти кураж да забавиш темпото и да потърсиш своята идентичност.

— Петя Запренова

Безспорно Борис Ангелушев е значимо име в нашето изкуство. Той поставя нов стандарт в шрифтовата култура у нас. Принесъл европейските достижения в графиката към България по начин никога досега виждан - нито преди него, нито след него.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

Работите на Александър Поплилов нямат нищо произволно; всеки детайл е внимателно проектиран и носи конкретно послание – било то текст или изображение. Докато Борис Ангелушев поставя основните принципи , Александър Поплилов оформя среда за развитие . Заедно те допринасят за изграждането на съвременната шрифтова култура у нас .

— Д-р Георги Павлов , НХА