Старецът трябва да умре

След дълъг работен ден, посветен на съвместния им превод, двама мъже всяка вечер излизат на разходка в града. Единият от тях е писател и споделя как и защо е създал повест, вдъхновена от забравен сценарий. Постепенно, през разговорите за сценария и повестта, той разкрива частица от своя живот.

Пред другия мъж – който е принудителен съпреводач, но желае да бъде слушател – се изгражда сложна плетеница от обстоятелства, преживявания и лични моменти, които включват детайли от живота му и неизменни чувства.

Спомените на писателя относно творчеството и живота си редуват с откъси от самата повест; реакцията на неговия събеседник е смесена – едновременно привлечен и отблъснат както от историите му, така и самият автор.

Неусетно двамата герои преосмислят своето възприятие пред приближаващата старост и неосъществените мечти. Те разискват баналността на непознатото, трудното уравнение между лек живот и писане на проза, смесването на изкуство с реалноста както още много други теми.

Дали главният герой лъже? Егоистичен ли е или просто човек с желание да шокира? Или може би той е очарователен мечтател? Безумните предположения дали го тревожат в края на живота му или внезапната яснота успява да изтрие многобройните му самоизмами?

Вероятно няма ясни отговори. Има ли възможност смисълът да бъде разграничаван точно по време на процеса за неговото осъзнаване?