Алкивиад Велики

Вера Мутафчиева е последната значима българска белетристка. Тя оставя на нас, особено на младите хора днес, стремящи се към литературата, една огромна задача – [тъй като] демонстрира, че интелектуалният писател в България е възможен.
Ани Илков

Чрез задълбочения си анализ на съдбата на известния пълководец и предател, Вера Мутафчиева достига до нещо изключително важно за проявленията на съвременния човек. Писателката го описва с термина „алкивиадство“ – „зверска радост от самото съществуване; стремеж да осъществиш всичко замислено, за да го преживееш напълно; привързаност към човешките общности – съвети, народни събрания, публика и войски“. Сливането между егоцентризъм и колективност ражда токсичните плодове на демагогията и моралния релятивизъм. Изглежда са нужни корекции от сократическото учение по нравствеността, за да избегнем собственото си „алкивиадство“.
Владимир Янев

Тя твърдеше, че произхожда от семейство учени историци и пише под принуда. Всъщност обаче беше точно обратното – тя бе историк и специалист по Османската империя по необходимост заради житейските обстоятелства, а истинският ѝ талант като писател идваше свише.
Антонина Желязкова

Обикновено казват за нея, че в творчеството си умело комбинира историческата наука с литературата; но ми изглежда очевидно, че всъщност тя успява ясно да ги разграничава и преобразува в различни разкази. Нейният стил на четене-писане винаги е критичен и скептичен - именно затова той е проницателен и вдъхновяващ.
Албена Хранова