Йордан Радичков. Интервюта

„Йордан Радичков. Интервюта“ обединява най-забележителните беседи с автора, проведени от началото на 60-те години до средата на 90-те. В книгата са включени 24 разговора за телевизия и печатни медии, както и снимки от живота му.

В тези интервюта Радичков разказва за своето детство, семейството си, почти нереалистичните си спомени, свързани с фолклора, театъра и литературата. Той разглежда българската душа и сърцето на родината си.

„Човек трябва да бъде уверен в огромната сила и енергия у себе си; той може да прегърне света само с ръката си и дори да пропусне вода през пръстите си. Колкото по-дълго запази това безумие — оптимизма и голямата вяра — толкова по-дълго ще остане жив.“ Животът естествено изтрива острите ръбове като водите заглаждат камъни; но колкото повече се бори човек със срещащите го препятствия, толкова по-далеч стига.

Интервютата разкриват характерния хумор на писателя и неговата любов към човека; те подчертават необходимостта от кураж при разговори с него. Отговорите му винаги идват с известна доза лекомислие.

Тези разговори оформят своеобразно картографиране на творчеството му: обсъждат се планове за бъдещи произведения, текстове и пиеси, а също така се споделят малко известни факти относно личния живот на автора.

Много от героите на Радичков присъстват между редовете – сякаш тихо наблюдават как авторският глас философства върху основополагаещи въпроси за битието. Селото играе важна роля в диалозите; то е не само родното място на писателя, но също така символизира взаимоотношението ни със земята.

„Нашият народ е дал име на всяко дърво, трева или цвете — всяка горска поляна или птица носи името й. По този начин сме уважили всеки кът от нашата земя такъв какъвто е важен част от лицето ни – очи или скули... Затова смятам че трябва да продължим да гледаме към нашата земя така както гледаме единствено в лицето — право в очите… И ако забележим обезобразяване там, всъщност ние унижаваме собственото си лице.“