Либералният цензор

"Ареопагитика" на Джон Милтън, издадена през есента на 1644 г., се счита за първата задълбочена защита на концепцията за свободен и нецензуриран печат. Въпреки популярния стереотип, това важно произведение на Милтън предлага две съвсем различни перспективи към съвременните читатели: докато той отстоява правото на свобода в литературата, авторът никога не забравя, че понякога определени текстове могат да бъдат подложени на „огъня и палача“. Тази монография има за цел да проучи причините зад това вътрешно противоречие. То носи важни уроци за нашето време, което е сходно с медийната реалност по времето на Милтън: период на интензивен напредък в новите технологии за разпространение (а вече и генериране) на думи, изображения и свързаните с тях емоции сред множество хора едновременно.