Нищетата на мозъка

Според Савелиев, нашият разум служи за разрешаване на основния проблем, който стои пред всяко живо същество на Земята: оцеляването с цел предаване на генетичната информация към следващото поколение. Затова ние възприемаме реалността около нас през призмата на биологичните нужди.

Тази перспектива може да изглежда цинична за много хора при изучаването на човешкия мозък, но тя предлага добро обяснение за основното противоречие в обществото – че най-добрите идеи за общността често са в конфликт с биологичните цели на индивидите в нея.

Авторът подчертава как стремежът към биологични цели е фундаментален при формирането на социални структури, тъй като човекът, подобно на другите организми, се стреми към полезни взаимодействия – обменяне, симбиоза и паразитизъм. Въпреки това борбата за ресурси от страна на индивида е неморална и егоистична по своята същност, което води до конфликти със социалните отношения.

Този факт обяснява защо системите за социална организация без ясна биологична основа са обречени да се саморазрушат (както беше случаят със СССР) и защо политиците години наред обещават едно и също – да работим по-малко и да получаваме повече. За успешен изборен резултат единственото необходимо условие е да предложиш повече "биологични" привилегии от конкурентите си.

Григор Сарийски