Не ми се тръгва. Нови стихотворения

"Не ми се напуска...

Се гледам в екрана... Всичко там е видно...
Тези дълбоки бръчки... Тези остарели очи...

Бяла брада, неподстригана... И бялата коса - подрязана,
Сигурно си представях нещо... Чудеса могат да се случват...

Надявах се да не изглеждам на години...
Тези безмилостни камери и светлините, които осветяват като фарове...

Очите ми - вече затворени... Гласът звучи сякаш чужд...
Походката – явно куцаща… Лесно е да се види.

Но все пак хората идват… Специално за мен.
Различни хора – стари и млади, с трамваи, метро или коли…

Виждам лицата им… Усмивките им… Дори понякога сълзи.
И чувствам радост… Стара тръпка отново ме обхваща…

Несъзнателно пътувам 60 години назад…
Какъв прекрасен свят има тук!

Искам да остана тук… Не желая нищо друго…
Ще опитам още веднъж… Да пея само тук.

Докога?... Докато самият аз не знам…
Просто не ми се заминава - никак! - към другото място.

Десетина години... Могат да станат чудеса...
Ще подстрижа брадата си и ще оставя косата си дълга…

Без стари песни, изпяти по навик…
Просто излизам на сцената с нов репертоар."

Недялко Йорданов