Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванадесет години в Турция – първите пет от тях започват малко след Кримската война, а останалите седем са в по-късен период. Той е назначен за инженер на българските железници и има възможността да се запознае дълбочинно със страната и нейните жители, записвайки впечатленията си с лекота и интерес, без да взима страна. Баркли забелязва както положителни, така и отрицателни черти у християните и мюсюлманите, но особено остро критикува турските чиновници – от губернатора до палача.

Неговата книга „Между Дунав и Черно море“ предоставя много информация относно българския народ, техния характер и обичаи; тя е едновременно интересна и поучителна.

* * *

Сред местното население най-добрите и най-умните работници са българите. С подходящо обучение и добър пример те могат да постигнат всичко. За съжаление обаче в момента единственото обучение за тях се осъществява само в канцелариите или магазинчетата на левантинските търговци в Константинопол и други големи градове, където бизнес моралът е толкова покварен, че те нямат друг избор освен да станат мошеници. Честният човек често се смята за глупак; а когато някой бъде наречен гений, това всъщност означава, че той е по-изобретателен лъжец или измамник от своя съсед.

Хенри Баркли