Спомени за войната

Никулин извърши забележителен акт в най-високия, християнски смисъл на термина. Той предаде на сънародниците си Истината, написвайки малка книга, която след публикуването ѝ промени читателите. [...]

Да приемем правотата на Никулин означава да се признае, че всички упорито поддържани представи за войната са лъжливи и безсъвестни. Той демонстрира как съветската власт е водила битка с външния враг по начин, който превръща „свещена война“ в масово изтребление на руския народ заради защита на партийния елит.
~ Кирил Александров, историк

Тази книга е впечатляваща! Авторът – научен сътрудник от Ермитажа и доктор на науките – сам е преминал през фронтовете на войната. В нея той описва убийствата и собственото си умиране; разкрива цялата жестокост и мизерия на военните действия с безпощадност както към себе си, така и към целия съветски контингент. Никулин е вярващ човек и вероятно чрез писането търси покаяние. [...]

Книгата е изключителна: откровена и страховита. Темите в нея представляват важна част от нашето минало – те рядко биват обсъждани или познати, но все пак присъстват.
~ Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ стана основното книжно явление през последното десетилетие – единствена книга, която беше трудно достъпна за закупуване. На панаира за нехудожествена литература в Москва посетителите отчаяно клатеха глави: „Никулин? Свърши вчера“. Продавачите в Ермитажа нервно чупеха пръсти: „Отдавна го нямаме; чакаме ново издание.“ На следващия панаир ситуацията се повтори - вторият тираж беше продаден още след два дни.

И всичко това се случи без никакви реклами или промоции; хората научаваха за книгата по традиционния начин - от приятели и познати.
~ Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“