Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления

Книгата разглежда божествата на съдбата в митологиите на различни култури, като те се проявяват по многообразен начин – както в колектив от богини, така и индивидуално. Някои са благоприятни, докато други предизвикват страх. Те могат да дарят живот или да водят до смърт; да бъдат любящи или наказващи. Всички тези фигури ни отвеждат към древния архетип на Великата майка.

Авторката анализира как концепцията за съдбата е развивана през времето, изследвайки персонификациите ѝ и имената, с които се наричат нейните божества в различните езици.

Разгледани са разнообразни теми свързани със съдбата - идеи за предене и тъкане, текстът като платно, връзването и възлите с цел извършване на магии.

Това пътешествие през митологичния свят достига дълбоко назад във времето – до палеолита и неолита. Авторката търси отговори на въпросите: кои са божествата на съдбата? Защо те обикновено са три? Защо женски? Какво е тяхното отношение към архетипа на Великата майка?

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподава курсове по общо езикознание и социолингвистика с акцент върху балканските традиции. Интересите ѝ включват проучвания в областта на митологията и етнолингвистиката в широк контекст. Следващият ѝ фокус ще бъде върху митологията на Древния свят: Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим, а също така ще разгледа тракийската митология; след това вниманието ѝ ще се насочи към германците, келтите, балтските народи и славяните.

„Божества на съдбата“ представлява един от най-сериозните трудове в сферата на сравнителната митология написан от българин. Той може да бъде сравнен с класически произведения като „Златната клонка“ от Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ от Джоузеф Кембъл.