Елегичен оптимизъм. Избрано

Геният е несъвършен

Константин Павлов е „определен от природата да бъде допълнителност към нея“. В миналото мнозина не го разбираха, но се опитваха да интерпретират творчеството му. Сега разбират значението му, но няма кой да направи дълбочинно тълкуване.

Механизмът на душата на Константин Павлов е странно уникален - в неговите стихотворения липсва подтекст, а вместо това присъства бързо движеща се идея, която носи текста напред. Затова той остава изключително труден за анализ и проучване; традиционните методи за оценка на произведенията му се оказват безполезни.

Социалистическият режим не успя да пречупи упоритостта му, въпреки че поетът премина през множество преследвания, забрани и изолация през живота си. Причината беше ясна: Константин Павлов подиграваше властимащите по начин, който им беше непонятен. Липсата на конкретика в стиховете му ги плашеше - те интуитивно усещаха заплахата, макар и без да я разбират напълно. Времето ни продължава да бъде предизвикателство с нова форма на опасност - както би казал самият Павлов: „мазохистите разгромиха садистите“. И след като изпита погнуса от всичко около себе си, Поетът решава да прекрати комуникацията.

Отново се връща към същността си.

Днес лесно можем да кажем, че Коста Павлов обновява нашата поезия с лекотата на гений; че въвежда нова естетика в националното кино и театър, където обаче също така не намира подходящи тълкуватели според духа си. Все пак много преди всички останали Анна Ахматова искрено заявява: „Константин Павлов е най-великият български поет, когото някога съм чела!“ Но целият живот на Константин Павлов потвърдил истината: „Геният е несъвършен. Бездарието е по-близо до абсолюта!“

Румен Леонидов