Глобализацията и националната съдба

Глобализацията е важен световен проблем, който вероятно е сред най-значимите теми и един от най-добре проучваните въпроси през последните 15-20 години. Интересът към глобализацията и нейните ефекти върху света нарасна особено след разпадането на социалистическата система, което позволи по-свободното движение на капитали, включително транснационални инвестиции, които значително увеличиха своето влияние.

В допълнение към този процес се развива и държавната глобализация, която стана възможна благодарение на бързия напредък в информационното общество. С падането на различни ограничения и загубата на национален суверенитет, Съединените щати успяха да действат по-свободно и навлязоха в региони с исторически съветски влияния. Например ситуацията в Ирак демонстрира как американските компании имат решаваща роля при определянето кои фирми ще участват в възстановителните дейности там. В този контекст понятието за глобализация често се свързва с опитите за американизиране на световната сцена.

След края на Втората световна война човечеството започва да говори за нов световен ред, различен от онзи установен от Римския клуб. Политолози и икономисти до края на 80-те години разглеждаха бъдещето като период на конвергенция между различни системи; предишният фокус беше върху постиндустриалното общество, описано от Тофлър като "Третата вълна", характеризираща новата информационна цивилизация.

Понятието "глобална революция" стана широко използвано за обозначаване почти всички промени във следвоения свят. Освен това доминирането над света от страна на САЩ получи подкрепа след разпада както на социалистическите режими, така и самия Съветски съюз. Тази ситуация обаче провокира появата на противодействие под формата първоначално Европейската икономическа общност, а днес известния Европейски съюз — явяващи се скрита форма но безспорна опозиция срещу пълнотото господство на американизма върху икономиката и културата в модерния свят.