Глобализацията и националната съдба

Глобализацията - този световен проблем навярно е един от най-значимите, в този смисъл и един от най-изследваните в последните 15-20 години. Всъщност темата за глобализацията и нейните последици за света стана център на особено научно и политическо внимание след разпадането на бившата социалистическа система и вече значително по-свободното и облекчено въздъхване на световния капитал и по-точно на транснационалните капитали, чието жизнено пространство рязко се увеличи.
Паралелно с този процес, обективно предположен от силния размах на информационното общество, се разви още един процес - появата и разширението на държавната глбоализация. Паднаха редица ограничителни сили, падат и държавни суверенитети и което е най-важното - САЩ, а заедно с тях и капиталите им, си отдъхнаха по-свободно и плъпнаха и там, където до вчера не очакваха, че така лесно могат да стигнат. Навлязоха, с други думи, в бившите, до вчера съветски, зони на влияние. Нещо повече, примерът с Ирак показва, че от тях вече зависи кои компании да бъдат допускани до възстановителните работи в Ирак и кои - не. В този смисъл понятието глобализация до голяма степен се препокрива с опитите за американизация на света.

Човечеството заговори за нов световен ред, различен от световния ред, установен, да речем, от Римския клуб веднага след края на Втората световна война. Политолози, социолози, изследователи на бъдещето, икономисти почти да края на 80-те години говореха за бъдещето като време на конвергенцията. Преди това беше модна темата за постиндустриалното общество, Тофлър го нарече „Третата вълна", като формулира отличителните знаци на новата информационна цивилизация.

Понятието глобална революция, както ще стане дума и по нататък, стана масово и всеобщо понятие, с което започнаха да се обозначават почти всички промени, настъпващи в нашия следвоенен мир... От друга страна, или точно поради засилената и по същество пълната власт над целия свят, която САЩ се опитват и засега твърде успешно налагат, беше изключително облагоприятствано от разпада на световната социалистическа система, от една страна, и от друга, на самия Съветски съюз. Този процес обаче почти провокира формирането на една своеобразна опозиционна сила, каквато бе най-първо Европейската икономическа общност с нейните икономически обединения, а днес вече така нареченият Европейски съюз, като скрита, но без никакво съмнение своеобразна съпротива срещу пълното доминиране на американизма в икономиката и културата на съвременното човечество.