Българска фонология

Темата за взаимодействието между вокалите и съгласните, както и промените в корелативните отношения във фонологичните системи на българския език е разгледана в настоящата книга. За първи път в българското езикознание се извършва синхронен и предимно диахронен анализ на ключови въпроси от старобългарската, среднобългарската и новобългарската фонология (както диалектна, така и книжовна).

Изследването проследява трансформациите на корелациите и свързаните с тях фонологични структури, произтичащи от акомодацията и взаимодействието между вокали и съгласни. Освен това се представя нов трети тип система - със сонорни неутрализации, което поставя света на езиците (или диалектите) в три категории: вокален, консонантен и сонорен.

Специално внимание е отделено на уникалността на българските вокални системи (включително книжовната форма), които имат среден тембров клас спрямо други славянски, балкански или европейски езици. Изследването е насочено към филолози, студенти и всички заинтересовани от особеностите и оригиналността на нашия език.