Старомодна поезия

След толкова години отново почувствах поетичната вълна. Бях на 16, когато не можех да се сдържам и постоянно пишех стихотворения. Всеки ден посещавах морската градина, седнах на пейка близо до паметника на Пушкин и се потапях в света на самохипнозата. Благодарен съм на съдбата, че днес усещам същото. Освободен от театрални ангажименти, служебни задължения и политически изкушения - имам желание да творя поезия. И го правя... Това, което ви представям е написано след 2000 година, като повечето от него е създадено през януари и февруари 2002 г. Не знам дали това е най-добрата ми книга, но смятам, че е най-събраната и изпята за един миг./Недялко Йорданов/