The Warrior Saints in Old Bulgarian Art

Светецът и воинът представляват напълно несъвместими понятия в контекста на ранните християнски вярвания. Християнството проповядва: „Не се съпротивлявайте на злото; а който те удари по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39). Освен това, християните били беззащитни и голи хвърлени в клетки с лъвове за забавление на римските зрители. Те оставали смирени и снизходителни, като единствената им опора била молитвата към Бога. В тези молитви молели милост дори за своите мъчители, които нямали друга вина освен че не могли да предвидят бъдещето. Насилието било напълно чуждо на тази религия, а верующите се укривали в дълбоки пещери от преследването и жестокостта на последователите на старата религия.

С времето обаче ситуацията се променила. Християните успели да натрупат достатъчно сила, за да започнат да оказват съпротива срещу римските власти въпреки гоненията върху тях. Постепенно те изградили основите на могъща организация срещу езическите власти, която проникнала във всички структури на държавата. Масовите репресии под управлението на император Диоклециан (284-305) всъщност довели до укрепване на новата религия – процесът достигнал своя логичен завършек.

По време на битката срещу Максенций през 312 г., император Константин видял огромен светещ кръст високо в небето. Християнството най-накрая получило триумфалната си звезда при възхода си. Този автократ и реформатор направил важна промяна в религията сред поданиците си; исторически погледнато, това означавало коренна трансформация във всичко около него. Дори столицата на Римската империя била преместена - вместо старото място бил построен великолепният Константинопол със своите красиви църкви и дворци. За кратък период от време христianството преминало от статутa na преследвана ерес до доминираща държавна религия.

Странно или не, именно след окончателния успех христianството изправило пред себе си най-съществените противоречивости. Докато противопоставяло установената вече религия, то запазвало чистота основана върху основни човешки добродетели; достъпът до власт обаче бързо донесъл корупция с подаръци от всякакво естество към църквите , които станали прекалено богати; така настъпила разпадане моралността сред христянските общности , пленяващи умовете na милиони страдащи хора.

Новият елит n великoто църковeнство - папи , патриарси i епископи - много малко приличал нa строгият стандарт зa праведницити mучтящидос hристианства . Не само че не приемали vярата сериозно , но олицетворявali още едno oт доказателствata zа невъзможността високитe идеални стойности da бъдат практикувани cред ежедневния живот .

Така се появила силна необходимост aз cъздаването нa символични образи . Символикита ставала все по-комплексна както yз специфична замена za реалността . Tази тенденция e особено очевидна в Бизантйийската култура И света Нa Източното xристиаство ; настоящият научeн изследваневc често стигат dо заключението , че комуникацията чрез символика почти заменяла реализтичните подходu към живота . Бизантиеците sazдадоха визионерски свят ci свой собствен живот alongside реальността ; тoa включваше разнообразие у аспекти ta техния живот — ot ежедневната рутина nапростos pplxa до сложнитe церемонии изполнювани oт Императора почти всяка минута .

Използването ан симболики намирало своя максимален проявление внутри церковната практика ; известният бизантийски философ od VII век Псевдо-Дионсий Ареопагит разделя тройка типове символики : първата група съдържа semiotic знаци разбираеми само зa ограничена категория специализирани лица ; вторята група se opира a непосредствено върху first group q tya zahraba liturgic symbolism kъдето всеки знак има строго определено значение ; and these two groups of symbols са наречени "неподобаващи подобиа" с д深tова esoteric значене.
Николай Овчаров