Време и видеообраз

Тази книга разглежда проблема за времето в контекста на видеоизкуството, като същевременно предлага едно пътешествие през времето. В него телевизията и музейните инсталации, фотографиите и електронният растер, киното и публичните архиви взаимодействат помежду си, сближавайки се и резонирайки.

Настоящата ера е време на хибридни форми. Нашата дигитална култура функционира според логика, която включва множество опозиции – плътност срещу код, материя срещу информация, статичност срещу динамика, традиционно срещу иновация – поставяйки ги в постоянен диалог между хармония и дисхармония.

В киносалона или по време на "разходка" из музея образът не само се движи във времето; той предоставя самото време - чисто онтологично. Образът разкрива самата същност на времето.