Изгубените еднорози на революцията

Книгата на Миглена Николчина, озаглавена "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", разглежда сложна дилема, която е както екзистенциална, така и методологическа: как да се създаде видимо единство в нещо, което по природа е било хаотично и разпокъсано. Основната част от произведението представлява повествование за специфичния локален живот на духа в България през 80-те години – период, който след 1989 година променя изцяло своя облик до степен да стане противоположен на предишния си вариант. /Кольо Коев/

Създадохме си представата, че желаното от нас действително съществува - стремяхме се да го реализираме с наличните ни средства. Смущението след настъпилите промени произтичаше от осъзнаването на тази илюзия; но ведно с него изчезнаха и магичните еднорози: оттогава нататък новите дискурси забравиха онова, което аутистичните личности не успяваха да формулират./Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/