Фи

Владислав Христов притежава изключителен талант, който му позволява да открива нови перспективи към обикновеното и познатото. В същото време той успява да разкрие пътища към космическото измерение на човешкото съществуване. Неговата способност да поставя индивида в рамките на материалния свят и след това деликатно да го извежда извън него в своите стихотворения е характерна за неговия стил. Стихотворенията му са простички, чисти и естествени; те са динамични, но предлагат внезапни прозрения, което ги нарежда сред най-добрите примери от разнообразните гласове на съвременната поезия.

Според Силвия Чолева, Владислав не пропуска възможността да придаде "новинарски" контекст на миговете на осъзнаване от миналото, както и безнадеждността на бъдещето им. Тази комбинация води до един тих трагизъм в стиховете му – малки по размер, но предлагащи значителни пространства за интерпретация. Те излъчват тревожно спокойствие и усещане за пустота с майсторски оформена форма; погледът се трансформира в слово с фотографска прецизност.

Марин Бодаков коментира концепцията за златното сечение - божествена пропорция (приблизително 1.618), която е ирационална като самата поезия – свободна от гравитацията си. Поезията лети: тя представлява едно почти незабележимо движение, ефирно във всяко отношение. Не става дума само за минимализъм; тук важен е детайлът – всяка дреболийка носи значение и важност. Това е творба посветена именно на малките ценности в живота.

Митко Новков