Сърцето ми като граната

Силната поезия се дели на два основни типа - нежна и мръсна. Съществува обаче и трети, малко познат у нас вид - поезията за радост. Тя коренно се различава от вечната българска поезия, която е фокусирана върху една жена, която или не идва, или постоянно си тръгва, докато Черно море бушува с цялата си мощ.

Поезията за радост е свързана със съпричастност и щастие. Приятелите на Карбовски са въвели термина "съприпятствие", който описва споделеното щастие – истинската поезия. Това е жанрът на успешното престъпление в литературата. В него Карбовски изненадва читателя с образа на Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги – поне толкова дълго, колкото продължава един живот или едно лято.

Произведението "Сърцето ми като граната" показва, че истинското писане не е самотно занимание с претенциозен стил; то не напомня на тъжните литературни жестове. Истинската литература произлиза от преживяванията ни заедно и радостта от тях. Тоест, реалното писане възниква от случките и ентусиазма към тях.

А случката винаги включва жена, дете, море или истина – така заплетена като индрише.