Сия

Изповед на един мъж, който е на залез:
„1 септември, 5:30 ч., таванът
В последно време ставам все по-рано с тревожни мисли за теб. Опитвам се да ги прогоня и налагам волята си, но в тези мигове си представям как лежиш до Мариу, как се гушкате (боже мой, колко прекрасно го правиш) и това ми пречи да намеря спокойствие. След това не мога да заспя. Как може човек да спи, когато най-сладкото нещо в живота му - събуден сутрин до теб - вече го няма? Да видя твоето божествено лице... И още по-прекрасното - докато съм полусънен ти започваш да ме обичаш.“
От "Сия"