Съчинения в 11 тома Т.7: Амазонката на Варое

Независимо колко добре живее човек, рядко му остава време да търси дълбочината на живота. А когато животът е труден, не може да бъде сигурен, че в него има смисъл. В крайна сметка, ако сме живи, просто съществуваме без особена цел.

Моят собствен живот представлява хаос от спомени без свързаност, множество амбиции без ред и система, натрупване на въображаеми любовни истории, където истинските трябва да се борят за място. Изобилие от ненужни думи и една постоянна глухота допринасят за моята обърканост и погледа ми с недоумение. И в заключение – винаги остава един малък грозд. /Боян Биолчев - "Славянска рикша"/