Деветият кръг на Рая

Не съм имал възможността да видя Румен Леонидов в процеса на рисуване. Не подозирах, че той не създава картини, а художници. Той изобразява техните светли лица и съдби, техните самобичувания и нежни откровения. Работи едновременно скици и икони, но вместо четка използва перо; вместо цветове – думи.

Как му идва тази словесна сила да напише внезапно нещо толкова вдъхновяващо като златен акцент върху непредсказуемите и сложни характери на своите персонажи? Те са чепати, но благословени! Благословени и необичайно добри.

Завиждам на Румен за часовете прекарани с тях посред нощ. За звука от чашите, които се удрят помежду си. За сладките разговори и медовината, която е обливала душите им. И за музите-видения.

Фактът, че е решил да комбинира образите на приятелите „рембрандовци“ в книга-картина или книга-поклон го прави поетично жив. Още по-жив! Той е подредил последователите на Майстора от Шишковци редом до великия испанец Хуан Миро – не за сравнение, а защото споделят общата страст към божественото изкуство.

Бъди щастлив, Румене! Благодаря ти, че се появи като удивителен разказвач - с есета-жестове - в желаната „Галерия от думи“ - най-новият проект на нашето Издателско ателие.

Анго Боянов