Зрея в мълчанието

Иванка Павлова е поетеса, която е участвала с цикли в сборници като „Светлинен пръстен“ и „Петима млади поети“, а също така публикува свои творби в антологии, списания и вестници. Тя има издадени стихосбирки – „Градините на сърцето“ (издателство "Лице", С., 1993) и „Между да и не“ (издателство "Стигмати", С., 2006), както и четири детски книжки със стихотворения: „Врабец храбрец“, „Калинка Малинка“, „Балончета хвъркати“ и „Помисли! Отгатни!“.
Тя превежда от унгарски и руски език, сред преводите й са Антологията на унгарската поезия “Цветни мастила” (издателство "Стигмати", С., 2005) и детските книги на Ищван Чукаш („Бомбе и картофен нос“) и Шандор Фодор („Чипике – джуджето великан”). Най-добрата представа за нейния стил на превод от руски може да се получи чрез антологията “Заветни лири”. Освен това тя е автор на множество журналистически статии. Работила е като редактор, преподавател по унгарско странознание, теория и практика на превода, както и езикова култура в Катедрата по унгарска филология. Била е учителка по български език и литература.

Според Анита Коларова малко би било да се каже, че стиховете на Иванка Павлова могат да се прочетат бързо; те впечатляват със свежестта си, зрялостта им, страстните чувства зад тях, дълбочината им. Поезията й търси хармония с природата а красотата остава водеща тема.

Йонка Найденова споделя как Иванка Павлова носи своята поезия дълбоко вътре в себе си; тя притежава чувствителност към света около нея. Нейната самокритичност я подтиква да намери своето място в изкуството.

Първолета Маджарова отбелязва уникалността на Иванка Павлова като творец — никой друг не може да бъде объркан с нея благодарение на забележителния й талант.

* * *
Не обещавай

Не прави обещания нито пред други,
нито даже пред себе си.
Просто мълчи. Времето безмилостно тече.
Каквото можеш - направи го!

Няма начин изпуснатите думи
да върнеш обратно някога.
Ще съжаляваш за все още необмисленото,
а вече белият сняг стъпил косите ти блести.

Овладей думите си като стадо коне
и охлади чувствата си с разум.
Твоето сърце трябва да бъде храм – а не трибуна –
стани Бог за себе си или вярвай във него сам."