Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който ги върна под османска власт и ги отдели политически от сънародниците им в свободното Княжество България, е Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година. При потушаването му около 40 000 българи напускат родните си места и се отправят към свободна България. Потокът на бежанци от македонските райони, останали под султанската власт, продължава да бъде активен и след това. Той се увеличава след всяко революционно действие или намеса на чети, а особено след ново народно въздигане като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Най-висшата точка на опустошението за македонските българи настъпва при жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато повече от 50 000 души са принудени да оставят изгорелите си домове и да търсят убежище в България.

Книгата предлага множество оригинални документи и писмени извори, които разкриват преследванията и разрушенията над македонските българи по време на османската власт между 1878 и 1903 година, както и значителните миграционни движения към България вследствие на тези събития.